На 2 април отбелязваме Световният ден на информираността за Аутизма.
Специалисти на РЦПППО-София-град – Анна Динчева, Теодора Янакиева, Мартин Стоянов, Симона Пенева и Божидар Йорданов, подготвиха кратко видео и информация за проблемите на децата, страдащи от нарушения в развитието.
Аутизмът е неврологично разстройство, което засяга социалните взаимодействия, комуникацията и поведението на индивида. Характеризира се със затруднения в емпатията, разбирането на невербални сигнали, рутина и ограничени интереси. Проявява се в ранна детска възраст и продължава през целия живот.
В детска и юношеска възраст аутизмът често се проявява чрез затруднения в развитието на социални умения. Децата с аутизъм могат да имат затруднения в установяването на контакт с други хора, да не разбират социалните норми и да
се чувстват неудобно в обществените среди. Те често предпочитат да се ангажират с повтарящи се дейности и могат да имат ограничени интереси. Освен социалните затруднения, се проявяват и затруднения в комуникацията.
Децата, част от аутистичния спектър могат да имат затруднения в развитието на ефективни комуникативни умения, което може да ги изолира от околните. Те могат да имат проблеми с емоционалния израз, разбирането на жестове на тялото на другите, както и с разбирането на изразените чувства и емоции.
Важно е да се отбележи, че аутизмът е спектърно разстройство и се проявява по различни начини при различните личности. Някои деца с аутизъм могат да имат висок интелект и изключителни умения в определени области, докато други могат да се нуждаят от постоянна подкрепа и грижи.
Изследвания по темата изолират основни признаци, индикиращи особености в развитието. Важно е да се отбележи, че наличието на някой от тези особености може да не показват окончателно аутизъм, но могат да насочат към
необходимостта от допълнителна оценка. Някои от най-ранните маркери включват:
Ограничен или липса на зрителен контакт: Бебетата обикновено започват да осъществяват зрителен контакт през първите няколко месеца от живота си.
Ограниченият или липсата на зрителен контакт може да бъде ранен индикатор за аутизъм.
Ограничено социално взаимодействие: Бебетата, може да проявят по-малък интерес към общуване с другите, включително лица, които се грижат за тях, като не отговарят на усмивки, вокализации или опити за комуникация.
Забавяне или липса на лепетна реч и гукане. Бебетата обикновено започват да бърборят на възраст от 6 до 9 месеца. Забавеното начало на бърборенето или липсата на разнообразна вокализация може да бъде потенциален маркер.
Ограничени жестове: Липсата на посочване, махане или други жестове, използвани за комуникация.
Повтарящи се поведения: Някои бебета могат да участват в повтарящи се поведения, като пляскане с ръце, люлеене или усукване на тялото.
Ограничен интерес към играчки или игрови дейности: Може да не проявяват типичен интерес към играчки или игрови дейности, предпочитайки самостоятелни игри или проявявайки засилен интерес към предмети.
Особени сензорни реакции: Сензорната чувствителност или необичайните реакции на сензорни стимули, като екстремни реакции към звуци, текстури или светлини.
Трудности с преходите: Бебетата, които се затрудняват с промени в рутината или преход от една дейност, в друга.
Необичайна привързаност към предмети: Може да се наблюдава прекалена фиксация към определени твърди предмети.
Всяко дете се развива със собствено темпо и не всички ранни признаци на аутизъм показват наличието на разстройство. Освен това може да са налични признаци, които не са изброени тук.
В подходяща приобщаваща среда, децата могат да развият социални и комуникативни умения, които да им помогнат да участват пълноценно в обществото.
Важно е да се обръща внимание на индивидуалните нужди и
възможности на всяко дете, за да се осигури оптималното им развитие и благополучие. Едни от най-утвърдените методите и техники за работа с деца от аутистичния спектър включват:
– Приложен поведенчески анализ (ABA): Това включва разделяне на уменията на по-малки, управляеми задачи и използване на системно укрепване за насърчаване на желаното поведение.
– Логопедична терапия: Логопедичната терапия има за цел да подобри комуникационните умения, включително езиково развитие, артикулация и социална комуникация.
– Трудова терапия (OT): Помага на хората да развият и подобрят уменията, необходими за ежедневния живот, сензорна обработка, двигателна координация и социално взаимодействие.
– Сензорна интеграция: Терапията за сензорна интеграция има за цел да помогне на хората с аутизъм да регулират своите сензорни преживявания и реакции.
– Визуална подкрепа и структурирано преподаване: Визуалната подкрепа, като графици, визуални разписания и визуални подсказки, може да помогне на хората с аутизъм да разберат рутините, преходите и очакванията.
Структурираните техники за преподаване осигуряват ясни, последователни рутини и организация за подпомагане на ученето и намаляване на тревожността.
– Технологично подпомагани интервенции: Технологично базираните интервенции, включително образователни приложения, програми за виртуална реалност, компютърно базирано обучение, ДАК (допълнителна алтернативна
комуникация) и други.
Подкрепата на деца и тийнейджъри част от аутистичния спектър е споделена отговорност между родители, педагози, специалисти и общество.
