Галя Мадарова, работеща като ресурсен учител в РЦПППО-София-град, беше удостоена с трето място в конкурса „На учителя с любов“, организиран от Синдикат „Подкрепа“. Тя взе участие с есето си „Мисията учител – изповед на една жена с изстрадала душа“. Председател на журито беше проф. Росица Пенкова от СУ „Св. Климент Охридски“. Есето на Галя Мадарова може да бъде прочетено тук.
Споделяме с вас есето на Галя Мадарова:
Мисията учител
(изповед на една жена с душа изстрадала…-„есе“)
Драги читателю, този разказ, тази изповед на една изстрадала българска учителка не е за хора със слаби нерви, тъй че предварително те уведомявам да не се стресираш излишно и да не четеш реализма избродиран по-долу!
Аз не знам дали трябваше да стана учител? Така си мислеше една жена на средна възраст с инициали Ж.М., родом от Дивдядово. Ама се учех назад в годините, в „минало време“ и жънех завидни успехи. Умна е казваха тази, ще стане я професор, я лечител, я археолог, пък то накрая-никому ненужен учител…И усещах, че годините минават една след друга, годините на този безкраен преход, който търсеше „новото лице на демокрацията“, пък и аз я търсех да я срещна, но си носех доброволно кръста на бедна и неизвестна никому учителка. Опитах се в един прекрасен ден да започна работа, та нали съм учила педагогика, но тъй като съм от Дивдядово и никой не ме вземаше на сериозно, защото нямаше голямо търсене на такива местни кадри. Ама и моята ориентация в политиката е с обратен знак, нали ме знаеха, че лаех отчаяно по властта, пък съм честна и почтена интелектуалка и накрая се загледах с перспективно мислене към столицата и тя изгря с привлекателен ореол-надежда на хоризонта за моята професионална реализация!
Започнах да ходя по интервюта-дълга и широка и накрая нулев резултат, та с малко родословно дърво, стигнах накрая до едно основно училище в столицата, където най-сетне изгря и моята звезда- да започна работа! Прегърнах идеала си и пълен напред към успеха! Пък то мисия невъзможна, кауза обречена на провал. Започнаха ежедневни проблеми с дисциплината на учениците-бой, кражби, обиди, незаинтересовани родители, пари за транспорт, скъпи квартири и ниска заплата, а на целия този реалити булгериън фон-безкрайна квалификация, конференции и семинари, които струваха пари и всички казваха-имате голяма ваканция, живот си живеете! Опитах да запиша аспирантура, но нямах потекло за научен сътрудник и ме скъсаха на втора професионална степен, защото изследването не е достатъчно задълбочено и не съдържа статистически данни! А аз чувствам, че съм талант дълбоко в себе си и страдам като самороден нешлифован диамант.
Новата Директорката взе да се заяжда за пет- минутните ми закъснения и малките „бури в чаша вода“ с навъсени колежки и да ме заплашва с дисциплинарно уволнение! Не и бях симпатична и не ме включваше в нейните проекти и така всеки ден ме мъчеше страхотна апатия, даже няколко дружки ми препоръчаха психотерапевт!
И в един прекрасен ден се случи нещо, което преобърна моите мисли и създадени представи за съдбата ми, защото в училището където бях убедена, че цари хаос, безнадеждност и мизерия изгря нова звезда на хоризонта- учителката поетеса К.П.
Наблюдавах със затаен дъх, всяка нейна стъпка и започнах да се възхищавам на начина, по който се справяше с проблеми те на сивото ежедневие. Тя започна да идва всеки ден с изискани стилни тоалети, великолепни разноцветни шапки и оригинални шалове, а грима и фризурата-мечта от приказките! Често чувам да споделя с колеги в учителската стая, че посещава концерти и театри, участва в конкурси и литературни четения в поетичната столична бохема-грандиозна вдъхновена победителка, работеща като учителка! Лицето и сияе от доброта, държи се с децата мило, но респектира с присъствието си и те искат такава лъчезарна личност, която твори, макар и боси, отиват да я зърнат всеки ден…да учат буквите, да смятат, да рисуват, да пеят, да разказват, да мечтаят!…И тя ги води напред и се вижда светлина в тунела. Тя е неомъжена, пък аз имам една дъщеричка.
Децата я слушат, обожават я, тя е пример за подражание за тях, раздава се с желание, обича си работата и не се чувства просто възпитател, а ценен преподавател и те всеки ден получават от нея онзи най-ценен урок по човеколюбие!…..Тогава се запитах наум: „Къде греша?“ Дали каузата учител е за мен? Защо тази колежка е слънце за околните, а аз често влизам в ролята на буреносен сив облак. Егото ми се бранеше решително, но разумът ми нашепна: „Промени мислите си или напусни храма, той е свято място и там с „кални обувки“ не се влиза!“
Сепнах се, дълбоко бях заспала, но колко истински е този сън, колко реални са събитията!
Събудих се от заблудите, за да бъда будител тук и сега с мисия на учител, което не е лека, а отговорна и достойна задача!
Галя Мадарова
02.04.2024
град София
