Интервю на Калоян Дамянов – Директор на РЦПППО-София-град за вестник Учителско дело

Интервюто е публикувано във вестник “Учителско дело” бр. 12

Д-Р КАЛОЯН ДАМЯНОВ, ДИРЕКТОР НА РЕГИОНАЛЕН ЦЕНТЪР ЗА ПОДКРЕПА НА ПРОЦЕСА НА ПРИОБЩАВАЩОТО ОБРАЗОВАНИЕ (РЦПППО) – СОФИЯ – ГРАД И НАЦИОНАЛЕН КООРДИНАТОР НА ЕВРОПЕЙСКАТА АГЕНЦИЯ ЗА СПЕЦИАЛНИ ПОТРЕБНОСТИ И ПРИОБЩАВАЩО ОБРАЗОВАНИЕ ЗА БЪЛГАРИЯ:

Приобщаващото образование е постоянен път, трябва да продължава да се развива и да се решават новите предизвикателства

Необходими са ни целенасочени политики заосигуряване на училищен капацитет за подкрепа на ученици в риск, а също и за идентифициране и развитие на дарбите на нашите деца

Със СБУ заедно настояване за въвеждане на съвместно преподаване в българските училища с назначаването и обучението на помощници на учителя

Калоян Дамянов има докторска степен по специална педагогика и е преподавател в СУ „Св.Климент Охридски“, ПУ „Паисий Хилендарски“ и НБУ.

– Г-н Дамянов, как според Вас се развива процесът на приобщаващото образование в България? Резултатен и ефективен ли е той?

– Приобщаващото образование в България се развива динамично съобразно спецификите на нашата страна. Тази политика беше изведена като приоритет с приемането на новото училищно законодателство и в частност въвеждането на подкрепата за личностно развитие като неизменна част от образователната система.  Резултатите ни дават основание да мислим, че сме в правилната посока, като българският модел съответства напълно на развитите такива в европейските страни. Приобщаващото образование обаче е процес, постоянен път, а не финална точка, затова и трябва да продължава да се развива и да се решават новите предизвикателства. Така например по време на пандемията, ние се изправихме с нови кризисни условия, които превърнахме във възможност за повишаване на достъпа до допълнителна подкрепа за личностно развитие и от разстояние.

– Кои са най-съществените предизвикателства и приоритети по отношение на приобщаващото образование у нас към момента и какви са техните решения? 

– На първо място бих извел необходимостта от пълноценна функционална оценка на специалните образователни потребности основаваща се на т.нар. „биопсихосоциален модел на развитието на децата и учениците“, защото това би повишило и качеството на допълнителната подкрепа в детските градини и училищата.

Приобщаващото образование също използва биопсихосоциалния модел, за да предостави цялостен подход към образованието и да отчита различните потребности на учащите се на основата на биологични, психологически и социални фактори.

Включването на биологичните аспекти в приобщаващото образование може да включва оценка на здравното състояние на учащите се, разбиране на както физическите, така и психическите затруднения могат да повлияят върху образователния процес и взаимодействието сред учениците.

Психологическите аспекти са важни, за да се разбере как различните индивидуални потребности и предпочитания могат да повлияят върху ученето на учениците. Това може да включва разбиране на това как различни типове образователни методи и техники могат да бъдат по-ефективни за различните ученици.

Социалните аспекти включват оценка на възможностите за социална интеграция на учениците и разбиране на това как различните социални фактори могат да повлияят върху учебната им успеваемост. Важно е да се вземат под внимание различните културни, етнически и социални контексти, в които учениците се намират, за да се осигури ефективно образование за всички.

На второ място бих поставил интегрирането на подкрепата и за децата в риск, както и тези с изявени дарби. Всъщност приобщаващото образование не е само за децата със специални образователни потребности, а това често се забравя. Необходимо е в нашата страна да имаме целенасочени политики и в посока осигуряване на училищен капацитет за подкрепа на ученици в риск, а и за идентифициране и развитие на дарбите на нашите деца.

Също важно предизвикателство се очертава и дизайн на форма за интензивна допълнителна подкрепа за учениците с по-сериозни затруднения и поведенчески трудности. За тях ние все още нямаме достатъчно ефективни инструменти. В момента обсъждаме такъв модел на въвеждане на пространства за интензивна подкрепа в детските градини и училищата, които ще позволяват повече индивидуализиране на грижата за тези деца и ученици, а и ще намали кризисните ситуации.

– Какви промени са необходими в тази връзка в Закона за предучилищното и училищно образование и подзаконовата нормативна уредба? 

– Това е много сериозен въпрос. Виждам промените в няколко посоки, от една страна промяна на законодателството в посока разширяване на възможностите за допълнителна подкрепа на деца и ученици в риск, специални образователни потребности и поведенчески затруднения когато съществува неразбиране в семейната среда за необходимостта от това. Липсата на желание от родителите понякога лишава от подкрепа действително нуждаещи се деца, което допълнително изостря възможността да изпаднат в риск. От друга страна не бива да се пропуска и необходимостта от промяна на педагогическите методи, защото времето в което живеем изисква и нови педагогически инструменти. В това число особено имам предвид концепцията „урок на няколко скорости“, все още много учители се затрудняват да диференцират учебното съдържание за различните ученици в класна стая. Трябва да се гарантира със законодателни промени възможността за повече „помощници на учителя“, в момента нормативите очевидно затрудняват възможността за назначаването им. Помощниците на учителя обаче следва не просто да бъдат обучени, а и учителите с които ще работят следва да имат умения за съвместно преподаване.  Иска ми се да има и повече конкретика по отношение на т.нар. „иновативни училища“, в момента за иновации се приемат в системата педагогически модели от 70-те и 80-те години и в това отношение трябва по-сериозен регламент и подкрепа от държавата.

– РЦПППО – София-град, който ръководите е най-големият в страната, бихте ли представили накратко неговите постижения и бъдещо развитие?

– Действително нашият регионален център е най-големият в страната, освен това с промените в нашия правилник за дейността от 2021 година ние изпълняваме и определени национални функции свързани с координация на дейностите на останалите центрове в страната. Като постижение безспорно бих откроил обучението което провеждаме в цялата страна за въвеждане на функционално оценяване на специалните образователни потребности базирано на ICF-CF (Международната класификация за функционирането, здравето и уврежданията при деца и юноши) на СЗО в което въвеждаме нова карта за функционална оценка по проект: „Подкрепа на приобщаващото образование“ на МОН.

Изготвихме първите учебни помагала и методически ръководства за диференцирано учебно съдържание, които са достъпни в електронен вид и се ползват от много учители от началните училища до първи гимназиален етап.

Ние първи развихме комплексната програма по ерготерапия и сензорна интеграция, която вече се практикува в почти цялата страна. Бяха създадени терапевтични зали и назначени ерготерапевти в образователната система, което е достижение към българския модел на приобщаващо образование. 

Съвместно с УНИЦЕФ и МОН създадохме и първата специализирана дигитална платформа за подкрепа на обучението на ученици със специални образователни потребности с множество видео и текстови ресурси за работа в класната стая и у дома: „“Подкрепи ме“, която всеки може да посети на http://podkrepime.mon.bg/

Планираме регионалният център да продължи да бъде национален хъб за нови ресурси, методически ръководства и супервизия в приобщаващото образование.

– Как си партнирате със синдикалната организация на СБУ в центъра?

– В нашия център е и най-голямата синдикална секция на ресурсни учители и специалисти. Над 120 са вече членовете в нашата секция. Работим в партньорство, като организираме и съвместни инициативи. Такава инициатива например е осигуряването на лятна програма за деца и ученици със специални образователни потребности, в която през летните месеци осигуряваме възможност на семействата да ползват напълно безплатно нашите терапевтични пространства и специалисти.

Съвместно със синдикална секция организираме и обучения на педагогическия състав по актуални теми в приобщаващото образование.

– Как оценявате политиките на СБУ за подобряване на качеството на приобщаващото образование и какви перспективи на сътрудничество виждате?

– Като най-голяма организация на педагогически специалисти със СБУ има множество възможности за сътрудничество. Някои от посоките са съвместни проектни дейности за осигуряване на мобилност на педагогическите специалисти, така например може да се организира задължителна работна седмица през годината, в която всеки педагогически специалист може да посети свой колега в страната в неговата класна стая и да обменят педагогически опит. Подобни модели видях лично в Сингапур, която както знаете е водеща страна в международната програма за оценяване PISA. Подобен обмен може да се създаде и чрез Еразъм+ с други колеги в рамките на Европейския съюз.

Друга съвместна дейност виждам и в посока да продължим заедно да настояване за въвеждане на съвместно преподаване в българските училища с назначаването и обучението на помощници на учителя. Това радикално би повишило не само качеството на приобщаващото образование, а и като цяло на педагогическото взаимодействие. 

Интервю: Велина АНТОВА

Сподели тази новина

Прочетете нашите новини

КАЛОЯН ДАМЯНОВ ПРЕДСТАВИ ПОМОЩНИКЪТ НА УЧИТЕЛЯ В ПРИОБЩАВАЩОТО ОБРАЗОВАНИЕ

На 14.02 беше представено новото учебно помагало “Помощникът на учителя в приобщаващото образование” на д-р Калоян Дамянов, директор на Регионален център за приобщаващо образование-София-град и

ПРОЧЕТИ ОЩЕ »

Възобновена е телефонната линия за психологическа подкрепа на ученици, родители и учители

Възобновява се работата на телефонните линии за психологическа подкрепа на Министерството на образованието и науката в сътрудничество с РЦПППО-София-град. Организацията за предоставяне на психологическа подкрепа

ПРОЧЕТИ ОЩЕ »

ЛЯТНА ШКОЛА ПО УЧИЛИЩНО ПРИОБЩАВАНЕ

Специалисти от Регионален център-София-град участваха в Лятна школа по училищно приобщаване организирана от Националната асоциация на ресурсните учители (НАРУ) чрез своя Национален институт за образование

ПРОЧЕТИ ОЩЕ »