Калоян Дамянов: Разнообразието и уникалните способности на хората с увреждания трябва да бъдат оценени

Калоян Дамянов-директор на РЦПППО- София-град взе участие в интервю за:

WorkTalent.com – тновата платформа на dir.bg за търсене и предлагане на работа и стаж.


Трудна задача с много неизвестни

В желанието ни да се опитаме да подобрим комуникационната среда между работодател и кандидат, ви попитахме в поредната ни анкета за предизвикателствата на работното ни място:

Успяват ли компаниите да приобщят хора в неравностойно положение в работния процес?

– 59% от участвалите в нашата анкета, споделят че в България няма ясно установен стандарт за приобщаване на хора с увреждания в компаниите

– 19% споделят, че бизнесът трябва да прояви повече разбиране по темата

– 19% казват, че наблюдават подобрение на общата картина по приобщаване, но са на мнение, че не е достатъчно, за да гоним добрите стандарти

– 4% от анкетираните са оптимисти и тяхното категорично мнение е, че се прави всичко необходимо.

За да коментираме темата и резултатите от анкетата, от WorkTalent.com се обърнахме за експертно мнение към Калоян Дамянов, директор на Регионален център за приобщаващо образование-София-град и главен асистент в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Той е и национален координатор за България на Европейската агенция за специални потребности и приобщаващо образование.

– Г-н Дамянов 59% от участвалите в нашата анкета, споделят че в България няма ясно установен стандарт за приобщаване на хора с увреждания в компаниите? Така ли е наистина и какво е необходимо да бъде направено?

– В момента в България все още не можем да говорим за установен стандарт за интеграция на хората с увреждания в бизнес сектора, какъвто наблюдаваме в някои други страни. Съществуват индивидуални инициативи, реализирани от Министерството на труда и социалната политика и неправителствени организации, насочени към насърчаване на създаването на работни места за тази група. Пример за това е процедурата „Устойчива заетост за хора в неравностойно положение“ в рамките на Оперативната програма за развитие на човешките ресурси. Въпреки това, мерките се прилагат предимно чрез пилотни програми и проекти, а не като постоянна практика в компаниите и обществото. Важно е да отбележим, че има и няколко франчайз бизнес инициативи, които включват хора с увреждания в своя персонал, като това е част от тяхната корпоративна социална отговорност.

– 19% споделят, че бизнесът трябва да прояви повече разбиране по темата. Какви са Вашите наблюдения? Какви са позитивните практики?

– Относно разбирането на бизнеса за интеграцията на хора с увреждания, моите наблюдения върху професионалната реализация на млади хора с увреждания, които наблюдавам след завършване на тяхното образование, показват, че един от ключовите фактори за подобряване на интеграцията е увеличаването на осведомеността и обучението на работодателите. Това включва разбиране на разнообразието и уникалните способности на хората с увреждания, както и на техните конкретни нужди. Често работодателите се изненадват от високата мотивация на такива служители, които обикновено отсъстват по-малко от работа и често притежават умения, надхвърлящи очакванията, но скрити зад нетипично поведение. Световната практика показва, че компаниите, активно разработващи и прилагащи политики за насърчаване на разнообразието и интеграцията, често постигат по-добри бизнес резултати. Това не включва само хората с увреждания, а приемането на разнообразието като ценен ресурс. Такива политики обхващат ясни стратегии за наемане, обучение и подкрепа на всички служители, за да се създаде нагласа за работа в разнообразна среда.

– Други 19% казват, че наблюдават подобрение на общата картина по приобщаване, но са на мнение, че не е достатъчно, за да гоним добрите стандарти. Необходима ли е според Вас мащабна образователна кампания, чиято цел е да обучи всеки един човек как да помага на процеса по интегриране?

– Стереотипите и предразсъдъците често пречат на успешната интеграция. Образователната кампания може да допринесе за разрушаването на тези негативни представи. Кампанията може да включва практически съвети и насоки за това как служителите и организациите могат да подобрят условията за работа и да насърчат участието на хората с увреждания.

Основната цел би била не само да се улесни професионалната интеграция, но и да се насърчи по-приобщаващо общество като цяло, тъй като негативните нагласи се формират още от училището и семейството. Увеличената обществена подкрепа, генерирана от такава кампания, може да ускори приемането на законодателни и политически мерки в подкрепа на интеграцията на хората с увреждания.

– Едва 4% от анкетираните са оптимисти и тяхното категорично мнение е, че се прави всичко необходимо. Това обаче е изключително нисък процент. Мислите ли, че този процент може да скочи значително в близко бъдеще?

– Фактът, че само 4% от анкетираните са оптимисти относно усилията за интегриране на хора с увреждания в обществото и бизнес средата в България, наистина подчертава ниското доверие в текущите мерки. Въпреки това, възможността този процент да нарасне значително в близко бъдеще зависи от няколко ключови фактора:

– Ако текущите и предстоящи инициативи за интеграция на хора с увреждания се окажат ефективни, това би могло да доведе до по-видими и конкретни резултати. Подобряването на общественото възприятие би могло да увеличи оптимизма.

– По-доброто законодателство и неговото прилагане биха могли значително да допринесат за подобряване на интеграцията на хората с увреждания. Ако хората видят, че законите се прилагат активно и водят до реална промяна, техният оптимизъм вероятно ще нарасне.

– Позитивното представяне на хората с увреждания в медиите може да играе значителна роля в формирането на общественото мнение и увеличаването на оптимизма.

В този контекст, примери като асистираната и адаптирана заетост, както и успешните практики от Силициевата долина, където младежи с аутизъм са наемани в ИТ сектора, показват, че хората с увреждания могат да бъдат много ценни за работодателите, като често притежават умения, които надвишават очакванията.

– Сещам се за приказката „всеки да се спасява по единично“. Влияе ли според Вас цялата икономическа обстановка в страната върху предпоставките за решението на тези проблеми?

– Икономическите условия могат да повлияят на обществените настроения и перспективите. В трудни времена хората могат да станат по-фокусирани върху собствените си проблеми и да имат по-малко ресурси и воля за подкрепа на социални каузи. От друга страна обаче зрелостта на едно гражданско общество се оценя точно по това в каква степен то може да подкрепя и закриля най-слабите си членове. Мисля, че българите все пак сме толерантни, но имаме нужда от стимул и показване на успешни примери и практики, за да можем да развиваме този опит на личностно ниво.

– Подценяват ли се според Вас знанията и уменията на хората с увреждания? Какво е значението на тяхната автобиография и оказва ли се нейното наличие или липса фактор за тяхното бъдещо развитие?

– Знанията и уменията на хората с увреждания често се подценяват в обществото и на работното място, което до голяма степен се дължи на стереотипи и предразсъдъци. Широко разпространените стереотипи свързват уврежданията с липса на способност или нисък потенциал, което влияе на начина, по който работодателите и обществото възприемат хората с увреждания.

Недостигът на представителство на хората с увреждания в медиите, образованието и обществените дискусии допълнително допринася за липсата на разбиране и оценка на техните възможности.

Въпреки че много от тях притежават високи квалификации и умения, често се сблъскват с бариери при достъпа до образование и обучение, което ограничава техния професионален потенциал. Съществуват професии, които традиционно се считат за неподходящи за определени групи хора, подобно на нагласите, че мъжете не биха били подходящи за работа като медицински сестри или учители в детски градини, а жените – за пожарникари и пилоти. По сходен начин често се пренебрегва възможността хора с увреждания да изпълняват отговорни и специализирани работни задачи.

– В един от коментарите в нашата анкета се коментира темата за правната свръх защита на работното място за хората с увреждания. Реално те трудно могат да бъдат освободени от работодател. Това ли е разковничето на нежеланието на част от бизнеса да подсигури подобни работни места?

– Това също е една легенда. Всъщност всичко е въпрос на договориране. Факт е, че не всички хора с увреждания са добри служители, точно както и не всички други хора са такива. Винаги може да има неуспешен опит и тогава идва ред на прилагане на индивидуалното договориране в което следва да има защитни клаузи и за двете страни. Мога да кажа от личен опит, че аз както многократно съм назначавал хора с увреждания, така и съм освобождавал и в това няма нищо притеснително.

– Господин Дамянов, вие от дълги години се занимавате с решаването на проблемите в образованието на хора с увреждания. Разкажете ни няколко думи за добрите практики в училище. Как се възпитават децата и какви очаквания създават техните преподаватели?

– През последните 15 години, работейки в областта на приобщаващото образование, съм участвал не само в подкрепата на младежи с увреждания, но и въобще с уязвими социални групи деца и млади хора. Натрупахме редица успешни практики, от които бих изтъкнал няколко примера. Един младеж с церебрална парализа завърши висше образование и в момента е част от екипа на Регионален исторически музей. Друг млад човек със сериозни зрителни увреждания успешно работи в офис среда. Познавам и младеж с увреден слух, който се занимава с графичен дизайн. Особено впечатляващ е фактът, че млади хора с интелектуални затруднения намират възможности за работа в големи хранителни вериги, където се грижат за подреждането на витрини и зареждането на стоки.

Вярвам, че основата за тези успехи се поставя още в училище, където класната стая трябва да осигурява възможности за развитие на всеки ученик според индивидуалните му способности. Дуалното образование е един от моделите, който може ефективно да свърже бизнес сферата с младежите с увреждания, давайки им възможност да демонстрират своя потенциал. Социалното предприемачество също е положителен феномен, който напоследък набира скорост в България и заслужава съществена подкрепа от държавата, чрез целенасочени политики.

Автор: Бисер Кунчев

Публикацията е предоставена от WorkTalent.com

Сподели тази новина

Прочетете нашите новини