„Ще се радвам устойчиво да спомогна за това българското училище да е гостоприемно и достъпно за всички деца“, споделя Калоян Дамянов, следващият гост на Бисер Кунчев в рубриката „Формулата за успешна кариера“.
Кой е той?
Живея в София, на 41 години, бакалавър, магистър и доктор по специална педагогика съм, а също така притежавам магистърска степен от Ca Foscari University, Венеция по интеркултурен и екологичен мениджмънт на училищата. От както съм станал студент не съм спирал да се занимавам с образование, в момента съм директор на Регионален център за приобщаващо образование-София-град и главен асистент в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Национален координатор за България съм на Европейската агенция за специални потребности и приобщаващо образование. Най-общо казано цялата ми професионална кариера е свързана с подкрепа, образование и приобщаване на различни уязвими групи деца и ученици.
Разкажете ни за първите стъпки във Вашата кариера. Кога, къде и как се случиха те?
Първите стъпки в моята кариера започнаха в далечната вече 2003г. в отдел „Закрила на детето“ към Дирекция „Социално подпомагане“. Случи се много целенасочено, защото малко преди това бях завършил висше образование и като студент правих стаж в Дневен център за деца с увреждания, още тогава разбрах, че бъдещата ми професия ще е посветена на това да помагам, разбирах обаче, че истинската промяна може да се осъществи само с промяна на обществените нагласи и приобщаващото образование даде отговор на това.
Как си представяхте тогава Вашата кариера 10 години по-късно?
Колкото и невероятно да звучи още тогава си представях това което правя днес, а именно да имам възможност на национално ниво да променям обществените нагласи към различието и възможностите за индивидуален подход за образование. Естествено малко по-късно дойде и желанието ми да развивам паралелна академична кариера, която с увеличаването на моя професионален опит става все по-доминираща, защото когато акумулираш дадени знания и умения, най-устойчивият начин е да ги предадеш на следващите.
Успяхте ли да сбъднете мечтите си? Достигнахте или ги надминахте?
В голяма степен съм реализирал това, което съм искал. В същото време си давам сметка, че има още какво да желаем в нашата страна по отношение на осигуряването на равен достъп до образование на всички деца. Мечтая за време, в което няма да си говорим за базови неща, свързани с това всеки урок да може да се напасва и диференцира индивидуално към всеки един ученик.
Има ли нещо, което бихте променила тогава, ако можехте да се върнете в тези години?
Определено не. Мисля, че всичко, което се е случило, е напълно закономерно и в резултат на извървян път преди това.
Какво е мнението Ви за стажовете? Колко важни са те за един млад човек?
Както посочих и по-рано, самият аз съм стартирал своята кариера като стажант. Твърдо вярвам в смисъла на стажуването, затова и в нашия Регионален център за приобщаващо образование винаги сме приемали за работа стажанти, още от 2-ри курс в университета на трудов договор. Последствие много от тях са оставали на пълен работен ден при нас. Абсолютен приоритет за нас е назначаването на млади хора специалисти, децата със специални образователни потребности, а и родителите много им се радват.
Според Вас какви качества трябва да притежава идеалния кандидат в студентските години, за да впечатли компаниите и да го поканят на стаж?
На първо място трябва да излъчва желание и любопитство за работа. Дори мисля, че невинаги е важно първоначалното образование, а по-скоро интереса към работа, която е и обществена кауза. Не веднъж сме имали кандидати, които последствие са се преквалифицирали, за да станат наши пълноправни колеги.
Какви са трудностите, които според вас срещат студентите при избора и откриването на подходящия стаж?
Специално в образователната сфера не са много работодателите отворени за стажанти, които все още не са завършили формално своето образование. Освен това обикновено към стажантите се подхожда с недоверие, че не могат да се справят с отговорни задачи, това определено не е така, ако има кой да ги насочва и подпомага.
Достатъчно ли е нивото на подготовка, което дават университетите в България? Какви са акцентите, с които бихте подкрепили или не българската образователна система?
Както казах аз работя и в университет. Последните години висшите училища започнаха да се ориентират към практиката и да привличат специалисти с реален опит на преподавателски позиции. Естествено това все още не е достатъчно и съществуват доста консервативни нагласи в университетските среди, но мисля, че започват да се адаптират. Освен това в България има твърде много университети, което е както недостатък, така и налага определена конкуренция, която може да е оздравителна. Важно е обаче целенасоченото стратегическо планиране.
Каква е рецептата за кариерен успех на Калоян Дамянов?
Трябва да харесваш и вярваш в това, което работиш, тогава нещата се получат добре. Освен това бих посъветвал младите хора, да се научат на гъвкавост в мисленето. Без това сериозна кариера не е възможно да се постигне.
Ако трябва да дефинирате Вашата кариера до момента с 3 думи, кои ще са те?
Приобщаване, приобщаване, приобщаване.
Случващото се и реализацията Ви към момента са огромен повод за лична и на близките Ви гордост. Какви съвети получавате именно от тях?
Майка ми след всеки мой нов професионален успех или кариерна промяна казва: „Стига толкова“, защото се притеснява в това, че за съжаление не винаги в нашата страна успешните хора се харесват на мнозинството. Разбирам я, успокоявам я и продължавам напред по моя път.
А какви са Вашите съвети към младите хора в страната? Ако зависеше от Вас, как бихте ги мотивирали да проведат стаж и да се развиват кариерно?
Ако искате да разберете дали една работа е подходяща за ваша бъдеща кариера, направете стаж, проявете търпение, и ако не ви хареса – изберете нещо друго. Но ако ви допадне отделете достатъчно време, ограничете за малко личният живот и скоро кариерата ще се развие силно. След това обаче трябва да отделите време и на близките ви, защото често успешните хора в професията не умеят да балансират с щастлив личен живот.
Коя е добрата новина, която искате да прочетете един ден и се е случила с Вас и близките Ви хора?
Ще се радвам ако в края на професионалния си живот сме направили българското училище гостоприемно за всички деца.
Линк към статията – www.dir.bg