Директорът на РЦПППО-София-град Калоян Дамянов даде обширно интервю в ефира на БНР, като сподели визията си за развитието на приобщаващото образование в България.
“Българското приобщаващо образование не може да е по-различно от българското общество. Това, което е характерно за българското общество се характеризира и за българската образователна система, като част от нея е и приобщаващото образование. Имаме много успехи, но за жалост и доста затруднения. Има тревожни тенденции в началото на всяка една учебна година, но те продължават да бъдат свързани с нагласите, които характеризират българските общообразователни учители и по-конкретно по отношение на педагогическите методи“, каза специалистът.
Учителите трябва да оценяват децата спрямо индивидуалните им възможности, а не буквално, смята Дамянов.
„Всъщност имаме и други групи деца с най-различни затруднения, което от своя страна налага българският общообразователен учител да има компетентност. Важна е и неговата първоначална нагласа. За съжаление ние сме носител на едно наследство, че в класната стая всички трябва да успяват по един и същи начин. Тук е най-големият ни проблем. Дефицитът на умения в учителите да адаптират общообразователната програма за всяко едно дете. Учителят трябва да умее да предложи урок на няколко скорости и всеки да може да намери място в него“, заяви директорът на РЦПППО-София-град.
Има три ключови подхода, които могат да помогнат за по-лесна адаптация на децата в класната стая.
„Подходът е един и същ. Независимо дали детето е с хиперактивност, аутизъм, интелектуални затруднения, зрителни затруднения. Подходът се състои от няколко ключови компонента и ако един учител ги усвои той ще може да ги прилага за всички групи деца. На първо място имаме редуциране. Ти знаеш, че можеш да редуцираш учебното съдържание в степен, която да бъде разбрана. Следващият подход е адаптиране – обработваш учебното съдържание спрямо индивидуалните нужди. Третият подход е обогатяване, защото много често изключваме от диалога, че за част от децата общообразователното съдържание не е достатъчно. Трябва да можеш да създадеш продукт, който да заинтригува днешното дете, а не вчерашното. Трябва да проучваме потребностите на днешните ученици“, сподели Дамянов.
В нашата страна има неразбиране на ролята на ресурсните учители в процеса на образованието на децата.
„За съжаление в България се пуснахме по призмата, че ресурсният учител е асистент, който да изведе децата със СОП от класната стая, за да не пречат. Истинската му роля е в класната стая. Той може да поеме отговорност и да помогне на общообразователния си колега, като изведе трите компонента – адаптиране, редуциране, обогатяване. Ресурсният учител трябва да бъде в класната стая“, каза д-р Дамянов.
Има трудности при комуникацията между различните звена в училищата.
„80% от ресурсните учители са в ресурсни кабинети, където по график те извеждат децата със СОП. Пада им се по два часа седмично с дете, но никой не е доволен от тази работа. Общообразователният учител смята, че тези часове са малко, родителите не са доволни от резултатите, ресурсният учител не е доволен, защото приобщаващото образование не се случва на очакваното ниво. Всички са недоволни, но никой не променя работната си практика“, твърди той.
Добрите примери са около нас, но на тях не се обръща достатъчно внимание.
„Имаме доста добри примери. Сега организираме конкурс посветен на добрите практики на съвместно преподаване, за да можем да насърчим добрите примери. В София имаме няколко добри училища, които имат 90-100 деца със СОП. Въпрос на време е да се развие навсякъде другаде. Световните тенденции показват, че голяма част от учениците имат някаква форма на СОП. Трябва да разберем, че в този свят всички сме различни и трябва да сме готови за една гъвкава учебна програма“, смята специалистът.
Според данни на Евростат ромите в България са над 800 000 души, като това е най-младата етническа група страната. 66% от тях са на възраст под 29 години. Сред децата ромите заемат все по-голям процентен дял, но за жалост има трудности в тяхната образователна интеграция.
“Ромските деца заемат около 50% от българските първокласници. Нашето общество има определени нагласи, които са расистки и тези деца не са чувстват добре в българското училище. Това е причината техните образователни резултати да падат. Имаме нужда от учители, които да уважат това различие и да съобразят учебната програма с него. Ние трябва да осъществим това културно многообразие. По отношение на педагогическите практики е добре да се работи с културен релативизъм. Трябва да възприемаш чуждата гледна точка, когато работиш с тази общност е добре да познаваш нейната културна особеност“, допълни Дамянов.
