Директорът на РЦПППО София – град д-р Калоян Дамянов даде специално интервю пред БНР. Той сподели визията си за по-добра интеграция в образованието на децата със СДВХ.
“Когато говорим за приобщаване на деца със СДВХ и други затруднение не е удачен подходът, който ги сепарира в отделни групи. Това създава допълнително бариери пред тяхното включване в общообразователната среда. Затова нашите стратегии за подкрепа са свързани с конкретни маркери, които са свързани със съответното поведение“, каза той.
Целта на методиката е да бъде полезна и на учителите.
“Разглеждаме СДВХ като статистично поведение, което изисква определена подготовка от страна на общообразователния учител и тук са насочени нашите усилия. Друг важен момент е самата функционална оценка. От миналата година в България прилагаме модел на функционална оценка, който е по стандарт на СЗО“, заяви Дамянов.
В страната ни има проблем със самата медицинска експертиза, която е свързана с децата със СДВХ, твърди Дамянов.
“В България ние имаме проблем с диагностиката. Класната стая не може да бъде диагностична школа, която да прецени къде точно са първоначалните причини на СДВХ в едно дете. Първо имаме проблем с медицинската експертиза. Голяма част от децата със СДВХ въобще не разполагат с медицински документ, където да е известна каквато и да е диагноза, а още по-малко са дадени подобни детайли в медицинската експертиза. За да имаме изисквания към учителите да работят в тази посока и да разпознават тези специфични особености, които са свързани с работата на мозъчната кора, но това изисква допълнителен капацитет в образователната система, а такъв на този етап няма“, допълни специалистът.
Европейските практики в тази сфера трябва да се спазват, защото те са доказали своята ефективност.
“Опитът и практиката в другите европейски страни показват, че това не е присъщо за училището като институция. В България имаме практика да имаме адекватна невралгична подкрепа. Имаме няколко много добри детски психолози. При такъв случай ние имаме добър инструмент, който да надгради върху плана за подкрепа, а когато не разполагаме с такава информация тогава родителят е този, който може да заведе детето си на медицински специалист и да получи съответен медицински документ“, сподели Дамянов.
Специалистите са недостатъчно и това създава пречки в процеса на приобщаването.
“Нас ни затруднява недостатъчният брой специалисти. Поради тази особеност ние предложихме на МОН допълнителната подкрепа да се раздели на три нива – ниска, средна, висока. Това ще помогне за много по-добрата индивидуална оценка. Спрямо нея училищният екип ще може да реализира своята дейност. Аз съм съгласен, че в българската образователна система понякога няма достатъчно подготовка от страна на учителите. Заради това ние предлагаме различни обучения в тази посока“, каза Дамянов.
“В България има един модел, който ние се опитваме да променим. Това е, че ресурсният учител работи в голямата си част извън класната стая. Всъщност работата му трябва да бъде в класната стая. Към момента вървят и обученията на учителите по ръководството. Абсолютно споделям факта, че децата със СДВХ имат нужда от подкрепа, както и много други деца със СОП. Ние първо трябва да изградим приобщаваща култура в класната стая. Дали имаме дете със СДВХ, СОП, аутистичен спектър или Даун, ние говорим за подход от учителите, които трябва да познават тези общи различия. Аз работя почти 20 години в тази система и виждам. От 15 години говоря за изграждането на защитено пространство вътре в класната стая, тих кът, но виждаме, че едва сега започна да се разчупва класната среда“, допълни той.
